НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ФИРМИТЕ
ОХРАНЯВАЩИ С ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА

Становище на НАФОТС, НАФТСО и НАЛСИЧОД относно новия ЗЧОД и Проектите за Наредби

  

                                                                    ДО
Г-Н ВАЛЕНТИН РАДЕВ
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

                                           КОПИЯ ДО:

                                           Народно събрание на Република България
                                           Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред при НС
                                           Зам.-министър на вътрешните работи
                                           Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
                                           Конфедерация на независимите синдикати в България


С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: Закон за частна охранителна дейност, Обн. - ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г. и Проектите на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и Наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията по ЗЧОД, публикувани на портала за обществено обсъждане на МВР на 12.03.2018 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

С настоящото „Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана“ (НАФТСО), Националната асоциация на фирмите охраняващи с технически средства (НАФОТС) и Националната асоциация на лицата и сдруженията извършващи частна охранителна дейност (НАЛСИЧОД), изразяваме становището си по новоприетия Закон за частна охранителна дейност /Обн. - ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г./ и Проектите на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и Наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията по ЗЧОД, публикувани на портала за обществено обсъждане на МВР на 12.03.2018г. преди окончателното им приемане. По-долу в текста са описани нормите, които считаме за неприемливи в приетия Закон за частната охранителна дейност, както и са посочени предложенията ни за промени в тази връзка, както и сме изразили становище по предложените за обсъждане текстове на цитираните наредби.
Сдруженията, определят за своя цел сътрудничеството на частния охранителен сектор с държавните и общинските органи и неправителствените организации за подпомагане на борбата с престъпността и повишаване нивото на сигурност на обществото като цяло.
В унисон с горепосоченото, както и с оглед множеството поставени от страна на бизнеса въпроси по новоприетия Закон за частната охранителна дейност, на 09.03.2018 г. НАФТСО организира и проведе Национална среща с охранителните фирми в страната и с представители на институциите в страната. На посочения форум, на поканата ни откликнаха г-н Маноил Манев - член на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред при НС и г-жа Камелия Кукева - началник сектор „Лицензи и контрол на ЧОД” в ГДНП, които отговориха на поставени от бранша въпроси по новоприетия нормативен акт. Поет бе, също така, от страна на представителите на посочените обществени институции, ангажимент за допълнително регламентиране на неясните в закона клаузи, в това число и чрез допълнителното им уточняване в проектите за наредби, предвидени за издаване в ЗЧОД.
Във връзка с горното, както и предвид възможността на Асоциациите да изразим становище по публикуваните проекти на наредби, с настоящото бихме желали да изразим и обобщим позицията на голяма част от охранителния бранш по повод новите предвидени правила, както и да потвърдим желанието си за диалог с институциите с цел създаване на работещ процес за бизнеса.

I. Относно Закона за частната охранителна дейност:

1. На първо място, считаме за необходимо и безусловно наложително, влизането в сила на закона да бъде отложено за период от 1 година от датата на обнародването му, а при липса на такава възможност, крайният срок за удостоверяването и интегрирането на минималните изискванията на ЗЧОД за изпълнение на съответен вид охранителна дейност от компаниите, притежаващи лиценз за ЧОД, да бъде отложено за същия период. Новоприетият закон предвижда значителен брой промени от административен характер, въвеждането на които в бизнеса на охранителните компании е свързано с доста по-продължителен период от време от предвидения в § 16 от ПРЗ на ЗЧОД двумесечен гратисен период, като например:
1.1. Въведено е изискване в чл. 50, ал. 3, т. 6 от ЗЧОД, лицето, наето за ръководител или изпълнител на охранителна дейност да притежава професионална квалификация по професия „Охранител“, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение. Посоченото изискване е новост за бранша, изпълнението му е свързано с набиране на специално обучени кадри, каквито към момента липсват или набиране и успоредно обучаване на нови кадри, което и в двата случая отнема време и ресурс.  Изискването може да бъде квалифицирано в известна степен и за дискриминационно, касаещо бивши служители на МВР и МО, с дългогодишен опит в сферата на сигурността, преминали множество обучения и квалификации, които в пъти превишават изискванията за професионална квалификация по професия „Охранител“. За тях е достатъчно да остане 40-часовия курс с цел опресняване на знанията.
Следва да се обърне внимание и на факта, че изискването на законодателя в чл. 50, ал. 3, т. 6 от ЗЧОД не отчита и дадената в Закона за професионалното образование и обучение възможност за обучение чрез работа или т. нар. дуална форма на обучение. По наше мнение, допускането на този подход ще доведе до по-голям интерес от придобиването на допълнителни знания с цел изпълнение на охранителна дейност, като същевременно ще осигури възможност за препитание и заетост на лицата по време на обучението им. Ето защо бихме искали да предложим промяна в чл. 50, ал. 3, т. 6 ЗЧОД в следния смисъл:
“6. притежава или е в процес на придобиване на професионална квалификация по професия „Охранител" от институция от системата на професионалното образование и обучение или еквивалентна.”

2.  Държим, също така, минималните изисквания по глава II да бъдат изискуеми и приложими за лицата, притежаващи лицензи за частна охранителна дейност занапред, респ. в § 4. ал. 5 от ЗЧОД да бъде предвидено, че удостоверяването се извършва единствено със справка/декларация или друг еквивалентен документ Недопустимо е, още повече предвид липсата на изрична разпоредба за прилагането на закона с обратна сила, новите правила да се отнясят за заварените правоотношения. Изискването за вписване на новите минимални условия за изпълнение на дейностите по охрана (от гледна точка на възложител, брой, численост и вид на екипите, изпълняващи охранителна дейност) във вече действащите договори за охрана освен че е непосилно за бизнеса, предвид множеството охранявани обекти (Заб. при обикновена справка в интернет в сайтове на охранителните компании се установяват налични стотици хиляди охранявани обекти, което предполага преподписване на подобен брой договори, сключени по законосъобразен, съобразно действащите към датата на сключването им правила) и предвид факта, че голяма част от сключените договори за охрана са по реда на Закона за обществените поръчки и не подлежат на промени, то намираме същото за необосновано, а на практика и излишно и предлагаме да отпадне.

3. Не без значение е и въпросът относно подизпълнението като възможност при осъществяване на охранителни услуги. Тълкуването, направено от на МВР на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 12, чл. 50, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД (нов), води до извода, че при осъществяване на сигнално-охранителна дейност, търговецът няма право да използва подизпълнители. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЧОД (нов), „Сигнално-охранителната дейност е дейност по защита от престъпни посегателство на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.”. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЧОД (нов), „За извършване на дейността по ал. 1 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 2 и по чл. 14, ал. 1, т. 2 и определя броя на мобилните охранителни патрули съгласно времето за реагиране.”, които екипи, по арг. от чл. 13, ал. 1 ЗЧОД (нов), се обособяват от изпълнители на охранителна дейност на търговеца. Не можем да приемем, че без изрично да е посочено, негласно, се прави опит да се забрани използване на възможност да превъзлагане изпълнение на охранителни услуги от една лицензирана компания на друга, при наличие на валидно правно основание – договор предоставящ на компанията възможност да ползва подизпълнители за част от възложените й от клиента услуги. В тази връзка считаме за необходимо изрично да се предвиди текст в Наредбата за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност, че търговец, притежаващ лиценз по ЗЧОД може да превъзложи извършването на възложената му от възложител дейност по охрана или на отделни дейности по осъществяването й, на подизпълнител – търговец притежаващ лиценз или удостоверение за извършването на съответния превъзлаган вид частна охранителна дейност почл. 5, ал. 1 от ЗЧОД. Обратното тълкуване би означавало анализираните разпоредби по същество да се окажат в колизия с разпоредбата на чл. 19 от Конституцията на Р. България, прокламираща свободата на стопанската инициатива. Подобно стеснително, дискриминационно тълкуване би било в противоречие с основните принципи на пазарната икономика и би нанесло непоправими щети на всички страни участници на този пазар, не само на охранителния бранш, но и на всички възложители на такъв род услуги. Подобни търговски практики, освен в охранителния сектор, се прилагат и във всички други стопански отрасли, като израз на търговската инициатива и свободата на договаряне. Фигурата на подизпълнителя е намерила регламентация в Закона за обществени поръчки (Обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г.), като не малък процент от охранителната дейност в национален мащаб се осъществява въз основа на процедури, проведени по реда именно на този закон. На практика това би довело до колизия с правилата на ЗОП и създаване на възможности да бъде  заобиколено прилагането на закона, т. е. разделяне на обществените поръчки на части с цел да бъде приложен по-лек ред за възлагане от изискващия се според общата стойност на обществената поръчка /чл. 15, ал. 6 от ЗОП/. Освен това няма фирма, която да има във всяко населено място екип така, както и полицията няма.
В тази връзка, считаме, че следва да се изясни законовия текст с оглед елиминиране на противоречивото тълкуване по този въпрос и предлагаме нова алинея 3 със следния текст в раздел III Сигнално-охранителна дейност чл. 14: ал.3 Търговецът по ал.2 може да превъзложи извършването на възложената му от лице по чл. 18, ал. 1 и 2 ЗЧОД, дейност по чл. 17, ал. 1 от ЗЧОД или на отделни дейности по осъществяването и, на подизпълнител – търговец притежаващ лиценз или удостоверение за извършването на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. Същото следва да се посочи по аналогия и за другите видове охранителна дейност.

II. Относно проекта за Наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност /Наредбата за удостоверяване/
НАФТСО категорично се противопоставя на предвидената в посочения подзаконов нормативен акт уредба, касаеща удостоверяване изпълнението на изискванията на новоприетия ЗЧОД. Наредбата е неясна, съдържа грешки и вменява на лицата, притежаващи лицензи за частна охранителна дейност задължения, по-големи от предвидените в ЗЧОД. По този начин същата е в противоречие с нормативен акт от по-горна степен, какъвто е Законът за частната охранителна дейност, респ. на основание чл. 15 от ЗНА разпоредбите на наредбата, като акт от по-долна степен, ще бъдат дерогирани от законовата норма. Освен посоченото по-горе относно категоричното ни становище, че е недопустимо изискванията по ЗЧОД, касаещи договорите за охрана, да се прилагат за сключените вече договори, считаме, също така и че в проекта за наредба за удостоверяване следва да се направят корекции, както следва:
1. Противоречието между ЗЧОД и разпоредбите на чл. 16, 17, 18 и 19 от Наредбата за удостоверяване следва да бъде отстранено. Съгласно чл. 52, ал. 5 от ЗЧОД охранителната компания е задължена да уведомява МВР при сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 5 - 9, като уведомяването се извършва в 7-дневен срок от сключването или прекратяването, но не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана. Независимо от това, в наредбата за удостоверяване – чл. 16, 17, 18 и 19 е включено допълнително изискване – да се приложи копие на всеки сключен договор за охрана с нотариална заверка на подписите. На първо място, защо е необходимо да се представят копия на самите договори, след като е налице задължение за уведомяване на административния орган за всеки сключен договор съгласно ЗЧОД. Считаме посоченото за недопустимо, противоречащо, както на законови норми, така и на новоприетия Регламент за защита на личните данни (EU 2016/ 679 – GDPR), предвид наличието на изключително конфиденциална информация в текстовете на договорите, голяма част от тях са с клиенти - големи корпорации и търговски банки, които предоставят на охранителната компания вътрешна информация и правила, свързани с тяхната сигурност. В допълнение, тези договори съдържат и голямо количество лични данни /напр. данни за лицата, предаващи и приемащи ценни пратки/, чието незаконосъобразно събиране и разпространение би довело до санкции както за охранителните дружества, така и за администрациите съгласно новоприетия Регламент за защита на личните данни (EU 2016/ 679 – GDPR). Следва да се има предвид и обстоятелството, че изискването за представяне на договори за охрана е свързано с предоставяне на администрацията на МВР на изключителен обем от информация на хартия, която трудно би могла да бъде обработена. Договорите са с над 500 000 субекта като възложители, някой със съдържание от над 100 страници.
Следващ въпрос, който клаузите на чл.16, 171 ,18 и 19 от Наредбата поставят, е дали законодателят има предвид договорът за охрана да е с нотариално заверени подписи, обстоятелство, което е в явно противоречие с предвидената в чл. 2, ал.2 от ЗЧОД писмена форма на договора за охрана. Или копията следва да са с нотариална заверка на подписите? Но чии подписи следва да са нотариално заверени – на страните по договора или на лицето, което заявява съответните обстоятелства пред органите на МВР. Или се има предвид нотариално заверен препис на документа? Което също е неоправдано като утежняващо изискване и разход за бизнеса. Налице е и противоречие между изискванията по чл.5, ал.1 от наредбата за удостоверяване и закона, според който обстоятелствата по чл.41, ал.2, т.1-3, ал.3., т.1-2 ЗЧОД следва да се проверяват служебно, но в същото време в наредбата се изисква деклариране на същите обстоятелства с „нотариална заверка на подписа”. Освен излишно, посоченото е в противовес с общоприетият подход, възприет както в ЗОП, така и в ЗТРРЮЛНЦ и др. закони, приложими по аналогия по наше мнение в случая, че възложителят/административният орган няма право да изисква документи, които вече са му били предоставени или са му служебно известни /чл.23 ЗТР, чл.67, ал.8 ЗОП/. В тази връзка, недоумение буди и изискването в чл.17, ал.2. от Наредбата, че лицата, извършващи частна охранителна дейност по ал. 1, до 15-то число на месеца, следващ всяко тримесечие, подават пред органа, издал лиценза, нотариално заверена декларация, че при сключването през тримесечието на договори за охрана е спазено изискването на чл. 18 от ЗЧОД.
С изискването за нотариални заверки на прилаганите към лицензионния орган документи се създават допълнителни административни и финансови бариери и тежести пред бизнеса. Посоченото, от една страна е в противоречие с основните права на стопанските субекти за свободна стопанска инициатива, същевременно би могло и да се отрази върху намаляване на възможностите за навлизане на нови субекти на охранителния пазар, което може да бъде отчетено като ограничаване на конкуренцията в бранша, а от друга страна не може да се определи правната логика на изискването. Следва да се посочи и за тенденцията за ограничаване на нотариалното удостоверяване в редица нормативни актове, като напр. декларирането на обстоятелствата, предадени за обявяване в ТР съгласно чл.13 ЗТРРЮЛНЦ се извършва без нотариално удостоверяване на подписите на декларатора. Същото важи и относно декларацията по чл.27, ал.2, т.4 от ЗОЗ, декларациите по Закона за регистър Булстат, пълномощните за представителство пред обществените институции и др.
С цел прецизиране на нормативния акт, моля да имате предвид и факта, че нотариална заверка като услуга не се извършва от нотариусите в Република България. Съгласно приетата дефиниция в Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ и Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, услугата, която предоставят нотариусите е нотариално удостоверяване на подписи и/или съдържание, предвид което считаме за необходимо, ако въпреки изложените аргументи, бъде запазено изискването за нотариално удостоверяване на определени документи/подписи на лица, то да бъде прецизирано и посоченото разминаване в наименованието на изискваните реквизити да бъде коригирано на съответните места в наредбата.
2. Във връзка с описаното по-горе в раздел I относно подизпълнението, в чл.17, ал.1 на проекта на Наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на закона за частната охранителна дейност да се добави нова ал. (6). Заверено копие на договор за превъзлагане, в случай на превъзлагане на дейността по реагиране на получените сигнали с мобилни охранителни патрули на друг търговец, притежаващ лиценз или удостоверение за извършването на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД.
3. В чл.17 на проекта на Наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на закона за частната охранителна дейност да се добави нова ал. (2) В случай на превъзлагане на дейността по реагиране на получените сигнали с мобилни охранителни патрули на друг търговец, притежаващ лиценз или удостоверение за извършването на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, подизпълнителят представя документите по ал.3, т. 3-5 пред органа издал лиценза.
4. Липсва уредба как следва да се процедира при изменение на договора за охрана, как и какви документи следва да се представят пред лицензиращия орган с цел изпълнение на нормативните изисквания. Предвид изключително динамичния списъчен състав на лицата, изпълнители на охранителна дейност, считаме за необходимо да отпадне изискването за уведомяване при промени в данните относно наетите лица и представяне на списъци с тези лица. Още повече, съгласно чл. 51, ал.1 и 2 от ЗЧОД е създадено задължение за уведомяване при сключен/прекратен трудов договор в 7-дневен срок от регистрирането на съответното обстоятелство в Националната агенция по приходите, но не и за създаване и поддържане списъци, още повече с вкл. в тях допълнителни лични данни. Не без значение е и обстоятелството, че изискването за представяне на списъци не отчита правилата на новия Европейски Регламент за защита на личните данни (EU 2016/ 679 – GDPR), предвиждащ събиране и обработване на минимално количество лични данни единствено доколкото е необходимо за конкретна цел и ограничаване на съхранението им. Пренасянето на личните данни в списъци, на хартиен носител, каквото в реалност ще се случи до създаването на защитен от гледна точка на информационна сигурност електронен канал за предоставяне на данни, ще доведе до създаване на предпоставки за нерегламентирано разпространение на лични данни, което съгласно цитирания регламент е скрепено с изключително високи санкции, които могат да бъдат налагани както на частноправните субекти, така и на административните органи.
5. Предвид изискването на чл. 51, ал.1 от ЗЧОД за уведомяване на началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия работи лицето и дадената възможност в закона за електронно изпращане на документи, както и с оглед големия документооборот, който предстои да се извърши с оглед новите правила, препоръчваме с цел облекчение, както на администрацията, така и на охранителните фирми, като приложение към наредбата да се посочат имейли на всички РУ, към които следва да бъдат изпращани уведомленията за изискваните по закон обстоятелства, подписани с електронен подпис.
6. Не на последно място следва да се отчете и, че декларирането на неверни данни е състав на престъпление и е скрепено с наказателна отговорност съгласно чл.313 НК, обстоятелство, достатъчно с цел обезпечаване сигурността и верността на предоставените данни, което да изключи необходимостта от нотариална заверка.
7. Обръщаме внимание и считаме за неотносимо описването в чл.17 /1/ от проекта на наредба, в раздел „Сигнално охранителна дейност”, на множество изисквания като видовете сигнали, получавани от охранителните системи, протоколи, разположение на патрулни екипи и др., които при навлизането на съвременните технологии се променят динамично. Указването на действия и конкретизирането на видове сигнали не следва да се ограничава с наредба или закон, тъй като това е пряко свързано със видовете технологии, които използва всяка фирма. Примерно, сигнал НЯМА ТЕСТ при новите технологии не съществува, там връзката може да е постоянна, а може и да е дублирана по няколко канала. Загубата на връзка на единия канал не значи, че няма връзка по друг канал.
Изготвяне на схема с маршрута на автомобила в момента не е нужна, тъй като новите системи за навигация позволяват изготвяне на маршрут в реално време по зададени координати на обекта и този маршрут е съобразен с трафика към конкретния обект. Освен това цялата информация за обекта може да бъде предадена в реално време и да се вижда както от патрула така и от оператора. Трябва да се има в предвид, че със сигнално охранителна техника се охраняват множество малки обекти като ел.табла, климатични системи, гаражи, шахти, помпени станции и др., в бъдеще може обектите да бъдат и подвижни, на които не е ясно какво обследване трябва да се прави и как да се прави задължителна профилактика годишно, след като не винаги имаме достъп до там и на много места се влиза с предварителна заявка. Изготвяне на схеми на хартиен носител затруднява извънредно много работата на екипите.
8. При прочит на текста на чл.4, ал.1 от Наредбата за удостоверяване се установява, че разпоредбата касае удостоверяване изпълнението на изискванията на ЗЧОД единствено от търговците, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и бюджетни организации по смисъла на Закона
за публичните финанси, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, кандидатстващи за издаване или с издаден лиценз за самоохрана по реда на ЗЧОД. Търговците, регистрирани по Търговския закон, не са посочени нито в цитираната норма, нито в останалите разпоредби на Наредбата за удостоверяване.
С оглед изложеното, както и предвид категорично изразена позиция на органите на МВР и на парламента за създаване на работещи процедури съобразени с бизнес средата в охранителния бранш, считаме, че разпоредбите на наредбата за удостоверяване следва да бъдат прецизирани в горния смисъл.

III. Относно проекта за Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД (Наредбата за организация)
В наредбата е предвидено подаване на голям брой уведомления, съдържащи лични данни, поверителна информация за страните по договора за охрана и естеството на бизнеса на всяка компания, като в същото време няма данни как в действителност би се осъществявал процеса по администрирането им, вкл. съгласието на третите страни за предоставянето, като следва да се държи сметка и за чувствителността на тези аспекти за редица лица и клиенти, вкл. чуждестранни компании, банкови институции и др., както и изричните изисквания за конфиденциалност, които редица възложители налагат. Също така, освен огромният обем с данни на хартия, които ще постъпят в МВР и поделенията му и които следва да бъдат съхранени по установен ред, във века на дигитализация и регламентиране на европейско ниво на общи правила за защита на личните данни на лицата (Регламент за защита на личните данни – EU 2016/ 679 – GDPR) считаме, че е некоректно и несъобразено с новъвеждащите се изисквания в тази област, държавен орган и/или институция да изисква изготвяне на списъци с лична информация за лица и представянето им на хартиен носител пред съответните поделения на МВР. Държим в наредбата за организация да бъдат прецизирани текстовете относно изискуемите данни, подлежащи на уведомяване, както и да бъде добавен изричен текст в нея, че до създаването на защитен електронен канал за обмен на данни, такива ще бъдат предоставяни единствено при съобразяване с правилата за сигурност и защита.
Молим, също така, да бъдат отчетени и следните конкретни предложения, продиктувани от реалните условия и процеси, при изпълнението на дейностите по охрана.
1. В проекта на Наредба за организация се предвижда примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност. Не са отчетени, обаче, всички типове обекти, на които се извършва охрана, като например – търговските обекти, административни сгради.
2. В чл. 9, ал. 1 от  същата Наредбата за организация препратката следва да е само към чл. 52, ал. 5 от ЗЧОД (а не ал. 3-5), тъй като нормата касае дейността по лична охрана. По аналогичен начин трябва да бъдат коригирани и текстовете на чл. 12., ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, като се направи препращане към съответната алинея от чл. 52 от ЗЧОД.
3. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от проекта на Наредба за организация е предвидено „изготвянето на маршрутни книжки, в които се отразяват общите и особените задължения на изпълнителите на охранителната дейност, както и друга информация, касаеща осъществяването на охраната при лична охрана на физическо лице”. По мнение на бранша, маршрутните книжки следва да се отнасят за изминати километри, време, населено място, ползвател, а задълженията и друга информация относно осъществяваната охрана се описват в правилата и указанията, както и инструкцията съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата. Ето защо, предлагаме клаузата на т. 1 от ал. 1 от чл. 10 да бъде променена в следния смисъл: „изготвянето на маршрутни книжки, съдържащи информация за изминати километри, време, населено място и ползвател на автомобила”.
4. В чл.12, ал. 3 от проекта на наредба за организацията следва да отпадне изискването за прилагане на препис от документите по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 относно обекти по чл. 6, ал. 1, т. 2. - банки и финансови институции - банки, офиси на банки и други помещения за обработка и/или съхранение на пари и/или ценности; и 9. водностопански системи и съоръжения.
5. Корекция следва да претърпи и съдържанието на уведомлението по чл.12, касателно изискването за посочване на видовете, броят и числеността на екипите, които ще осъществяват охраната. Договорите за охрана на имущество на физически и юридически лица обикновено са дългосрочни и в процеса на изпълнение на договора, на основание подписан анекс, много често се налагат промени, отнасящи се до броя на постовете, респ. числеността на екипите, което прави данните по тази точка неактуални. Нерядко анексирането е факт много скоро след изпращането на уведомлението. В този смисъл излишно е тази информация да фигурира в уведомленията по чл. 52, ал. 3-5 от ЗЧОД и административният орган да бъде засипван с данни, които трудно биха били проследени предвид над големия брой издадени лицензи за ЧОД. Лицата, извършващи охранителна дейност имат задължението по чл.13, ал.2, т.2 да изготвят план за охрана, който в съответствие с т.2, „б“ от същия член съдържа същата тази информация и при поискване може да се представя за проверка на компетентните органи /чл.52, ал.7 от ЗЧОД/, както е и към момента.
6. В чл.13, ал.3 от проекта на Наредба за организация следва да се уточни, че лицето, което утвърждава Правилника за пропускателния режим в охранявания обект, е възложителят по договора, а не лицето по чл.51 ЗЧОД. В член 13, ал. 5 правилата и указанията за спецификата на дейността по охрана на имуществото на физически или юридически лица, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния са изключени от съхранение на охранявания обект и не е ясно къде следва да се съхраняват посочените документи.
7. Съгласно чл. 35. лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД създава организация за запознаване срещу подпис с документите по чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 на всяко лице от охранителния състав, изпълнител или ръководител на охрана на мероприятие, в 14-дневен срок от сключване на трудовия му договор. Считаме, че не е необходимо срокът да се обвързва с датата на сключване на трудовия договор, а със съответното участие на лицето в охраната на масово мероприятие. На практика, масовите мероприятия са събития с еднократен, краткосрочен характер и изпълнението на изискването за запознаване с документите по чл.36, ал.1.,т.1-2 /правилата и указанията за спецификата на дейността по охрана на мероприятие, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав, както и с инструкцията за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност/ ще касае всички новоназначени охранители, които ще трябва да бъдат запознати срещу подпис с документите по чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 с презумпцията, че може да се наложи същите да участват в охраната на масово мероприятие. Предвид относителния дял, който заема дейността „Охрана на мероприятия“ в една по-голяма компания, това е ненужно, тъй като на повечето от охранителите въобще не се налага да участват в охраната на мероприятия, което предполага, че запознаването с въпросните документи, ако не касаят пряко служебните задължения на лицето, ще се извърши проформа и без особен ефект за охранителите.
8. В чл.41, ал.2, т.4 изискването за оборудване следва да е алтернативно - носима радиостанция и/или мобилен телефон, а изискването в чл. 43, ал.2, т.6 –  ...гумите на автомобила имат възможност за пробег минимум 30 км след пробиване... следва да отпадне.
9. В чл.27,ал.2, чл.32,ал.2, чл.37,ал.2, чл.41,ал.2,т.6 и чл.50,ал.2 от наредбата е предвидено, че на изпълнителите на съответната охранителна дейност се осигуряват белезници и помощни средства съгласно чл. 60, ал.2 от ЗЧОД. Такъв текст, обаче, липсва в разделите за лична охрана, охрана на имущество, СОД и самоохрана, което на практика лишава изпълнителите на тези охранителни дейности от възможност да ползват белезници и помощни средства, което не е целта на законодателя.  
10. Следва да отпадне изискването в чл.43, ал.3, т. 1 от Наредбата ценните пратки и товари на стойност над 30 000 лв. задължително се транспортират със специализирани бронирани автомобили, в които да бъде обособен сейф (товарно помещение) със степен на съпротивление по БДС EN 1143-1:2012. Освен, че посоченото изискване липсва в Закона за частната охранителна дейност, то и съгласно посочения стандарт и приложението към наредбата се установява, че стандартът касае изграждане на трезорни помещения и не може да бъде прилаган по аналогия за оборудване на инкасови автомобили. Прилагането на посочените изисквания ще повиши теглото на МПС и ще доведе до невъзможност за изпълнение на дейностите по охрана и транспорт на ценни пратки.
Предвид горното, моля да имате предвид категоричната позиция на бизнеса, представител на който е НАФТСО,НАФОТС И НАЛСИЧОД и че публикуваните проекти на подзаконови актове не отговарят на потребностите на бранша, противоречат на императивни норми на актове от по-висша степен, каквито са законите и считаме, че на основание чл.186 АПК подлежат на обжалване от страна на засегнатите лица, каквито са лицата, притежаващи лицензи за частна охрана. В резюме държим:
- влизането в сила на Закона за частната охранителна дейност да бъде отложено за период от 1 година от датата на обнародването му, а при липса на такава възможност, крайният срок за удостоверяването и интегрирането на минималните изискванията на ЗЧОД за изпълнение на съответен вид охранителна дейност от компаниите, притежаващи лиценз за ЧОД, да бъде отложен за същия период;
- изискването в чл.50, ал.3, т. 6 от ЗЧОД, лицето, наето за ръководител или изпълнител на охранителна дейност да притежава професионална квалификация по професия „Охранител", придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение следва да бъде променено, като бъде дадена възможност за обучение чрез работа или т.нар. дуална форма на обучение, респ. да бъдат отчетени квалификациите на лицата, бивши служители на МВР и МО, с дългогодишен опит в сферата на сигурността, преминали множество обучения и квалификации, различни от професионална квалификация по професия „Охранител";
- минималните изисквания по глава II на ЗЧОД следва да бъдат изискуеми и приложими за лицата, притежаващи към момента лицензи за частна охранителна дейност занапред, респ. в § 4. ал. 5 от ЗЧОД да бъде предвидено, че удостоверяването се извършва единствено със справка/декларация или друг еквивалентен документ;
- изрично да се дефинира, че търговец, притежаващ лиценз по ЗЧОД може да превъзложи извършването на възложената му от възложител дейност по охрана или на отделни дейности по осъществяването й, на подизпълнител – търговец притежаващ лиценз или удостоверение за извършването на съответния превъзлаган вид частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД;
- от текста на Наредбата за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията по ЗЧОД да отпаднат изискванията за представяне на копия на договори за охрана, за нотариални заверки на документи, договори, декларации и др., множество изисквания относно видовете сигнали, получавани от охранителните системи, протоколи, разположение на патрулни екипи и др., които при навлизането на съвременните технологии се променят динамично, както и изпращането на списъци с лица, съдържащи лични данни, респ. да се предвиди възможност до създаването на защитен електронен канал, тези данни да бъдат изпращани по електронен път;
- В проекта на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД да бъдат коригирани посочените по-горе в текста несъответствия относно типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧОД, да се предвиди изготвянето на маршрутни книжки да касае единствено информация за изминати километри, време, населено място и ползвател на автомобила, да отпадне изискването за прилагане на препис от документите по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 банки и финансови институции и водностопански системи и съоръжения, както и в уведомлението по чл.12 от Наредбата да отпадне изискването за посочване на видовете, броят и числеността на екипите, които ще осъществяват охраната. Промени съгласно посоченото по-горе следва да се направят в чл.13, ал.3, като се посочи изрично че лицето, което утвърждава Правилника за пропускателния режим в охранявания обект, е възложителят по договора,  както и да се посочи къде се съхраняват правилата и указанията за спецификата на дейността по охрана на имуществото на физически или юридически лица, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния.
- Да отпадне изискването в чл. 35. от проекта на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД всяко лице от охранителния състав, изпълнител или ръководител на охрана на мероприятие, в 14-дневен срок от сключване на трудовия му договор да се запознава срещу подпис с документите, касаещи охрана на масови мероприятия, а в чл.41, ал.2, т.4 от същата наредба изискването за носима радиостанция и мобилен телефон следва да е алтернативно, а изискването по чл. 43, ал.2, т.6 ал.3, т. 1 и следва да отпадне.

Считаме, че изясняването на въпросите, описани в настоящия документ, ще допринесе за създаването на работещи процедури, защитаващи както интересите на охранителния сектор като цяло, така и обществеността.
НАФТСО, НАФОТС и НАЛСИЧОД поемат ангажимент да сътрудничат на бранша с оглед обезпечаване провеждането на диалог между бизнеса и заинтересованите институции по предложените нормативни актове.




С УВАЖЕНИЕ:                                             .................................................
                                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТЕВ
                                                                                    Председател на УС на НАФТСО




                                                              ........................................................
                                                             ИЛИЯН ПАНЧЕВ
                                                            Председател на УС на НАФОТС




                                                             ..........................................................
                                                         БОЯН БОЯНОВ
                                                                 Председател на УС на НАЛСИЧОД